Съева дупка е името на пещера в местността „Леднишки рид“ в Северна България. Намира се близо до ловешкото село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от "Стоте национални туристически обекта". Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит в нея е с обиколка от 60 метра.Средната температура в пещерата е 7-11°, влажността — между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 м. На 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. години. В пещерата се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити и дендрити.В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са: Купена [редактиране] Купена Първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречена на един голям сталагмит, приличащ на купа сено. Срутището [редактиране] Срутището: счупеният сталактон във вид на оръдие Втората зала откъм входа. През 1893 г. в този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са се откъснали и паднали. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие. По тавана може да се видят новообразувани малки формирования. Концертна зала (Харамана) [редактиране] Трета откъм входа, тази зала е наричана Хармана заради равния си под или още Концертна, заради отличната си акустика. В нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др. В тази зала може да се наблюдават уникалните природни образования - хелектити. Напомнят на корали и се получават от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани. Космос [редактиране] Наречена е така заради сталактит, с формата на ракета. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“. Белият замък [редактиране] Белият замък Наречена е така заради един огромен сталактон във формата на замък. История [редактиране] Пещерата носи името на братята овчари Съю и Съйко, които я открили случайно. Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13/07/1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от Научноизследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност[1], а през 1967 г. е благоустроена. Пещерата е уникална със своите цветове — зелен, кафяв и бял. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний. Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. Днес се стопанисва от Българския туристически съюз.