Слънчева супер-буря заплашва Земята през 2012г. пише "Дейлимейл" Когато настъпи момента на катастрофата, първото впечатление ще е на нещо уникално и красиво. Въпреки залязлото вече слънце, небето ще продължава да бъде в пламъци. Деведесет секунди по-късно светлините ще започнат да се разотиват. Но не тези простиращи се из небето, а тези на града. До 1 час, огромни части от Англия ще са без ток. До полунощ всяка мобилна мрежа, както и интернет, и телевизията, няма да функционират. Радио сигналите ще се сведат до минимум, дори може и да не работят. По обед на следващия ден, става ясно, че нещо ужастно ще се случи и цивилизованият свят ще се превърне в хаос. Година по-късно, Великобритания, по-голямата част от Европа и С. Америка ще са под влиянието на най-голямата икономическа катастрофа в света. До 2013г. над 100,000 европейски граждани, ще са измрели от глад. Починалите няма да бъдат погребани, болните няма да бъдат излекувани. Ще отнеме повече от 2 десетилетия, за да започнат първите стъпки по възстановяване - възстановяване от първата слънчева супер-буря в историята. Тази катастрофа не е някоя теоретична, с вероятност едно-на-милион да се случи. Това е напълно реална заплаха, според доклад на последното издание на "Ню сайнътист" ("New Scientist"), оприличаваща се като една от най-мощтната, все още непозната, заплаха за бъдещето на човешката цивилизация. Освен това, това е нещо което се е случвало и преди - не толкова отдавна - и наистина има вероятност да настъпва на всеки 11 години. Какво в действителност ни заплашва? Слънчевите бури обикновено не са толкова голяма грижа. Множество от наелектризирани атомни заряди се отделят от Слънцето, като периодично се удрят в Земята и обкраженията й, причинявайки главоболия на астронавтите и собствениците на сателити, чиито деликатни електроники могат буквално да бъдат изпържени. Но долу на повърхността, "пашкул от въздух" над океана, който често оприличаваме като красиво сияние в небето, се образува от тези наелектризирани атмомни заряди отделили се от Слънцето, понасяйки се към земното магнитно поле, за да образува Северното и Южното сияние. Но както сега, така и тогава, Слънцето ще бъде пред голямо изпитание: 80,000км. широки вихрушки от вряща водородна плазма на повърхността на слънцето, ще отдели около 1 млрд. тона облак с вредни емисии в космоса, движещ се с около 1,6 млн. км. в час.И от време на време, едно от тези петна ще удари Земята фронтално. Това се е случило за последно сутринта на 1 Септември, 1859г. Този ден, един от най-известните астрономи на Великобритания, Ричард Карингтън, е наблюдавал Слънцето. Използвайки филтър, той е имал възможността да изучава слънчвата повърхност през телескопа си, в следствие на което е видял нещо необичайно. Ярка светлина се е образувала на повърхността на Слънцето и се е отделила от него. Непонятно за Карингтън, но тази светлина е била точно един от тези облаци, насочващ се към Земята. Два дни по-късно е ударил земната повърхност и последствията били изумителни. Красиво сияние осветило нощтното небе на Земята, чак до тропиците. Светлината била толкова ярка, че е било възможно да прочетеш вестник през нощта. В Калифорния, група миньори се събудили от светлината мислейки, че е рано сутрин. Било е 2 през нощта. Телеграфните оператори получили няколко токови удара по техниката им. Сякаш земята е била потопена във вана пълна с електричество. Такова поражение като тогавашното е било лесно да се възстанови. През 1859г. света се е задвижвал главно на мускули и парни машини. Човешката цивилизация не е била под огромното влияние на супер-мрежи от електрическа мощ и комункикации. Но сега е! "Електрическата ера" днес, е като едно време "Каменната ера". Средство от което фактически се нуждаят почти всички инфраструктури и служебни учреждения. Даниел Баркър, експерт по космическата метеорология в Университета в Колорадо, е подготвил доклад за Американската Национална Академия на Учените (U.S. NAS) миналият месец. "Всяка година, човешката технология става все по-уязвима", казва той. Повторение като това през 1859г. ще бъде много по-опасно, от това да "изпържиш" няколко телеграфни жици.Проблемът идва от зависимостта ни от електричеството, начина по който се генерира и използва. Огромна слънчева буря ще причини масова вълна по мрежата, равняваща се на милиарди вата напрежение по мрежата. Или казано по друг начин, трансформаторите във всички държави ще се разтопят на момента. Това ще причини голям спад на човешката дейност. Без електричество, няма да сме просто в тъмнината. Всички зависим от електричеството за нашето оцеляване. Всичките ни водно-пречиствателни станции се задвижват от ток. До два дни почти всичко ще бъде пресушено. До седмица, ще изгубим всичката резервна топлина и светлина която можем да възпроизведем. Супермаркетите ще бъдат изпразнени. Няма да има телефонна връзка, медицинската техника няма да работи, производството ще бъде спряно, земеделието ще западне, храната ще свърши. Глобалните комуникации и транспорта също ще западнат. Супер-бурята вероятно ще унищожи всички мрежи на GPS сателитите, от които зависят всички авиокомпании. Разбира се, електрическата мощ може да бъде възстановена, нови трансформатори и кабели да бъдат поставени, нови сателити, но организирането няма да бъде никак лесно. Човечеството такова, каквото е сега, би се възстановило, но би отнело десетилетия. Ще се случи ли всичко това? И защо трябва да се притесняваме толкова много през 2012г.? Е знаем, че такава супер-буря се е случила вече през 1859г. Знаем, че и 20г. по-късно, подобна мини-буря е ударила електрическата мощ на източна Канада оставяйки 9 млн. жители без електричество. Знаем също, че и слънчевата активност се увеличава и намалява на всеки 11г. В момента Слънцето е изключително спокойно. Но соларен максимум - връхна активност - се очаква през 2012г., и това е годината през чиято пролетно или есенно равноденствие би се очаквало контакт, когато ориентацията на магнитното поле на Земята към Слънцето ни прави изключително уязвими. Проблемът тук е, че всеки соларен максимум ни поставя във все по-голяма опасност заради зависимостта ни от електричеството. Иронично, но най-незасегнатите части от планетата ни, ще бъдат най-малко развитите страни. Така наречените нации от Третият свят, които често страдат от природни бедствия, за сметка на бедната им инфраструктура и приспособлението им към това, приспособяването им към задаващата се криза ще бъде по-лесно, отколкото това на богатите нации. Ще може ли да се предотврати задаващото се бедствие? По-защитена електрическа мрежа ще бъде добро начало. Също така се нуждаем и от нови сателити, които да ни дават информация за активността на Слънцето. Разбиа се, може и да не се случи през 2012г. - може да се случи през 2023г., когато се очаква следващия соларен максимум. Но рано или късно, повторение на случилото се през 1859г. ще има. Може би ще е добра идея, да започнем поне със складирането няколко свещи.

Пещера Леденика Пещера "Леденика" е една от най-красивите и посещаеми пещери в България. Пещерата се намира в Стрешерският дял и е на разстояние от 16км. от Враца. Входът и е на 830м. надморска височина. Състои от няколко зали, първата от които е позната с името Предверието. Тя е най- ниската част на пещерата и през зимата и пролетта възхищава с ледено кристалните си образувания, дали името на пещерата. След Предверието минавайки през ниският проход “Плъзнята” се стига до малка почти кръгла зала, а след още едно стеснение се достига до Голямата Концертна зала. В нея могат да се видят величествените образувания- Главата на Великана, Соколът, Дядо Коледа, къщичката на баба Яга и др. От Голямата зала през железни мостове се преминава през малката и голяма пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по малко красивата “Бяла зала”. Достига се също до едно малко синтрово езеро с дълбочина не повече от 0,50см, за което легендите разказват, че е “вълшебно” и изпълнява желания. Tук може да се види насекомото “Светломразец”. Пещерата е един от 100-те Национални туристически обекти на България.