Лясковски манастир "Св. св. Петър и Павел" (Петропавловски манастир) Лясковският манастир (известен още като Петропавловски) се извисява над високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато, на 3 км от гр. Лясковец и на 10 км от гр. Велико Търново. Лясковският манастир (наричан още Петропавловски) е един от 14-те манастира изградени около Търново по времето на Втората българска държава. Според преданието манастира е построен по времето братята Асен и Петър, на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост. В нея е подготвено въстанието през 1185г. за освобождението на България от византийско иго. Асеновци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло. След падането на България под турско робство, Лясковския манастир е неколкотратно разрушаван и съграждан наново. През 60-те години на 17в. управлението на манастира преминава в гръцки ръце, като българските монаси били изгонени. Впоследсвие църковната борба на българския народ се увенчала с успех и гръцките монаси били изгонени от манастира. През 18в. Лясковският манастир поддържа връзка с руските православни манастири, като доказателство за това е подареното от руския император Петър Велики - позлатено евангелие, което сега е в Църковния музей в София. По време на турското робство, Петропавловският манастир взима активно участие в национално-освободителни борби на българския народ, като зад манастирските стени се организират няколко революционни буни, което се обяснява както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. През 1700г. тук се подготвя въстанието на търговската вдовица Мара, начело със сина и Стоян и Мирчо войвода. Сред съзаклятниците е и игумена на манастира Софроний. През 1856г. капитан Дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан, а през 1862г. пак тук се събират около 70 бунтовници начело с хаджи Ставри. Бунтът (Хаджиставревата буна) не успява, монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф – заточени в Диарбекир. В Лясковския манастир са намирали убежище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. През 1874г. митрополит Иларион Макариополски отваря в манастира първата българска семинария и за неин управотел е назначен епископ Климент (Васил Друмев). В семинария завършват бележити учени като проф. Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов, Иван Трифонов, проф. Беню Ценов и др. Тя продължила дейността си и след Освобождението – до 1885г. При управлението на Стамболов Лясковския манастир е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912г. манастира е превърнат в приют за душевно болни. Година по-късно земетресение разрушава манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. Оцеляват само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор Уста Маню, които и до днес са запазили автентичния си вид. Между 1918 и 1922г. в Лясковския манастир се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастира става девически. От 1925 до 1928г. там функционира църковно-певческо училище. През 1937г. манастира става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945г. През 1947г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство. Петропавловският девически манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. През османския период е бил разрушаван на два пъти (след 1393 и 1598г.) и съграждан наново през 1422 и 1662г. При последното си възстановяване манастира попада в гръцки ръце, но скоро след това става отново български.През 1913г. земетресение засяга Лясковския манастир и разрушава църквата и стопанските постройки, като са погубени ценни творби на изобразителното изкуство. По-незасегната останала само 31-метровата камбанария и сградата на Духовната семинария, вдигната от дряновския майстор Маньо. Реставрацията на манастира продължила дълго време. Една от стаите на семинарията била присбособена за църква, а камбанарията е обновена през 1980г. В Лясковския манастир освен главната църква "Св.Св. Петър и Павел", има и два параклиса - "Покров Богородичен" и "Света Троица". Последният е служел като езически олтар на римски гарнизон, тъй като на това място през 2в. е имало римски кастел.