Черепишки манастир "Успение Богородично" Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен в Искърското дефиле в северните склонове на на Стара планина на брега на река Искър. Манастирът се намира близо до с. Лютиброд, на 10 км от гр. Мездра и на 25 км южно от гр. Враца. Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния "Коритен град" съществувал в близката местност "Ритлите". Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396г., в който се споменава, че той е бил разрушен по време на битката. В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие" от 16в. със златни корици и украсено с библейски сцени и "Данаиловото евангелие" преписано през 1616г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква "Св. Никола". Други произведения на книжовността са Панегрик от 1623г., "Апостол" от 1630г., дело на монаха Яков и един сборник с слова и поучения наречен "Маргарит" от 1732г. съставен от Тодор Врачански.Постепенно Черепишкият манастир се разраства и в първата половина на 19в. са построени някои нови постройки, като "Методиевото здание", Владишката сграда, старата игуменарница, приемната сграда, Рашидовата къща, училището, Данаиливата сграда, параклисът с костницата, камбанарията и др. През 1798-1799г. в Черепишкия манастир намира убежище св. Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872 - 1876г. манастира е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария". След 9 сеп. 1944г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", върната в София след 10 ноември 1989г. Към семинарията е действала голяма черква – "Св. Климент Охридски", понастоящем изоставена.В днешно време Черепишкият манастир е обитаван от монаси. Манастирската църква датира от началото на 17в. и представлява еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Осмостранният купол на църквата е построен през 1888г., а днешния притвор датира от 1939г. В началото на 19в. църквата е презографисана от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Чрез сондажи е установено, че са съхранени части от старите стенописи, може би рисувани от Пимен Зографски в началото на 17в. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844г. Повечето постройки в Черпишкия манастир са построени в първата половина на 19в. по времето на игумена Йосиф. Тогава са издигнати т.нар. "Рашидово здание", "Методиевото здание" и "Данаиловата сграда". В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888г. от врачанския владика Константин. От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Днес този ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София. В манастира са писани и преписвани книги, жития и евангелия. Трябва да се споменат реликви, като Черепишкото евангелие, евангелието на монах Данаил, създадената от Якоб книга на апостолите, сборника "Маргарит" на Тодор Врачански и др. Интерес представлява и сребърната мощехранителница, изработена през 1792г. от златарите Тошо и Георги.

ЧОВЕШКО ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ

Около всеки човек, както и около всички живи организми, съществува енергийно поле, наричано още биополе или аура.  В широк смисъл, под тези три термина се разбира едно и също.  В по-тесен, биополе се нарича само най-плътната и близка до тялото част от енергийното поле.  Ръцете на сензитивните хора могат да бъдат тренирани да усещат ясно биополето, също както и промените и дефектите в него.  Енергийното поле може да бъде снимано с помощта на Кирлиановата фотография.

Човешкото енергийно поле има сложна структура.  То се състои от различни "слоеве" и се пресича от многобройни енергийни канали, които могат да бъдат оприличени на кръвоносната система на физическото тяло.  На пресечните точки на тези канали са разположени енергийните центрове - чакрите, чрез които се осъществява поемането и отдаването на енергия.  Има седем главни чакри, разположени по проекцията на гръбначния стълб, и от тяхното правилно функциониране до голяма степен зависи добрият енергиен баланс.

Аурата загражда и предпазва физическото тяло като в "балон", тя има яйцевидна форма, с най-широката си част около главата и раменете.  Аурата на един човек се променя непрекъснато в зависимост от състоянието му - плътността и равномерността показват най-вече от физическото му здраве, яркостта зависи също и от емоционалното състояние и духовното развитие, размерът - освен от здравето, най-вече от емоционалното състояние.  Ореолите, рисувани около светците в много култури имат за цел да покажат, че тяхната аура е толкова ярка, че е видима с просто око.  Самата дума "светец" означава човек с ярка аура. В променливостта на аурата има известна устойчивост, която именно я прави индивидуална за всеки човек. Това особено може да се види в цветовете й.  Аурата може да се види като съчетание от цветове, като често любимите цветове на човека преобладават и в неговата аура.

Здравото, плътно, ярко поле е изключително важно за здравето на човека на всички нива и е неговата първа и най-важна защита от всякакъв вид инвазия.  Също както хората се различават по силата и здравето на физическото си тяло като дадености, по същия начин и енергийните полета са различни като даденост.  При всеки човек обаче аурата се засилва, когато той е здрав, щастлив, позитивен, добродетелен, победител, влюбен или като резултат от духовни практики.  Силната, добре балансирана биоенергия е предпоставка за много благини и добродетели в живота на човека - тя се проявява във вид на действеност, смелост, воля, доброжелателност, здраве и магическото чувство, че сме на точното място в точното време.  Освен това, хората подсъзнателно усещат енергийния "характер" на другите и като правило биват привлечени от хората със силно и здраво поле, и същевременно са склонни да отбягват тези със слабо или увредено поле.

Всяко енергийно поле относително отслабва и се свива при боледуване, освен това при преумора, негативни чувства или пристрастявания.  Устойчивите нарушения на биополето, например дължащи се на продължителни  негативни чувства, по-късно могат да се манифестират като болести на физическото тяло.  Изобщо, болестите първо се проявяват в аурата и могат да бъдат усетени там още преди да са се проявили физически.  Също така, известно време след оздравяването върху полето остава "следа" от прекараното заболяване.  Характерни за слабата биоенергия са липсата на воля и инициатива; страхът; натрапчивите негативни мисли; забавеното мислене; необяснимото чувство за хлад; емоционалната студенина или емоционалната зависимост от други хора; физическите неразположения; податливостта към въздействия и пристрастявания; общия лош късмет.

ЕНЕРГООБМЕН

Човешкото енергийно поле представлява отворена система и се намира с непрекъснат енергообмен с други източници на енергия.  Така наречената универсална енергия, която фактически представлява нашата "храна", се поема преобразувана във вид на енергия (прана) от въздуха, слънцето, храната, природата и т.н., също както и във вид на биоенергия от другите хора.  Човек се нуждае от поемане на различни видове енергия.  Здравата и силна аура при нормални условия има минимален обмен с аурите на другите хора, защото е естествено защитена от своята собствена  яркост.  Когато става дума за обмен на енергия, две и две не непременно прави четири - например двама влюбени могат просто да пият един от друг, като от това енергията и на двамата се увеличава.  От друга страна, след един негативен емоционален сблъсък енергията на всички участвали в него задълго може да остане понижена.  Естествено, балансът се възстановява след негативни преживявания, но с цената на поемане на нова жизнена енергия, което не при всички хора става напълно безпроблемно. 

Освен тези взаимни обмени, енергия може да се дава или взима и еднопосочно.  Силните енергийно хора са склонни да ползват по-чисти източници на енергия, но по-слабите взимат по малко енергия отвсякъде откъдето могат, включително и от други хора.  Общо взето, един болен, нещастен или уморен човек винаги взима малко енергия при близък контакт с по-силен.  Или всеки от нас взима енергия от близките си, когато се чувства слаб, както и респективно те от него.  Както вече стана дума, даването на енергия съвсем не винаги означава по-малко енергия за даващия, именно защото ние сме отворени енергийни системи.  В случаите, когато се дава с любов (значи отворена и добре работеща четвърта чакра) и при това горните чакри също работят добре (творческо себеизразяване; интелект, интуиция; духовност, вяра) човек не дава "своя" енергия, както на пръв поглед изглежда, а е всъщност канал на безпрепятствено протичаща универсална енергия.  Той дори сам може да се зарежда от собственото си даване.  Затова по-точно е да се твърди, че по-слабите хора не ползват енергията на по-силните, а че ги ползват като посредници за поемане на универсална енергия.  При всички случаи, даването на енергия, каквото обикновено се среща в ежедневието, по никакъв начин не може да бъде опасно или увреждащо и не може да се нарече вампиризъм.  Енергията, до която можем да имаме достъп е безкрайна, така че няма причини да бъдем "стиснати" по отношение на нея, при условие, че се намираме в добро енергийно здраве.

Добрият енергообмен между двама души е особено важен в случаите, когато пред тях има поставена обща цел - съвместен проект, задача, творческа идея - също както и за личните контакти, тъй като те са най-близки.  Добрият енергообмен зависи преди всичко от съвместимостта на аурите, от това дали те са хармонични и допълващи се.  Това обикновено се усеща бързо и се превежда на ежедневен език като "харесване".  Контактът на очите улеснява протичането на енергия между двама души и прекъсването му се използва в начините на защита.  Докосването, например ръкостискане, също съединява не само физически.  В случаите, когато става дума за даване на енергия, то също така се улеснява от емпатията.  В сферата на личните отношения, трябва да се добави, че изключително много енергия се обменя по време на секс, което е още една причина да се подбира внимателно сексуалния партньор.  Ето кои знаци са израз на добро протичане на енергия между двама души: усещане за близост, приятно чувство след контакт, телепатия (обикновено неосъзната - например еднакви думи, еднакви хрумвания и пр),  случайни срещи и благоприятни съвпадения, късмет при изпълнение на общите цели.  Лошият енергообмен се проявява в устойчива тенденция към възникване на недоразумения, случайни разминавания, смътно усещане за хлад, "лош късмет" при постигане на общите цели.  

ЕНЕРГИЙНИТЕ ВАМПИРИ

Те се наричат така по аналогия със средновековните вампири, а не защото фактически имат нещо общо с тях.  В този случай се имат предвид напълно реални, живи, а не умрели хора, които умеят да увеличават собствената си биоенергия извличайки енергия от други хора.  Повечето хора не осъзнават своите енергийни действия.

Не е възможно да се съществува единствено, или дори предимно, за сметка на енергията получавана от други хора.  Някои хора обаче са в състояние редовно да поемат значително количество енергия от други.  Това може да се определи като енергиен вампиризъм, доколкото така може да се натовари съществено енергийния баланс на даващия.  Затова и хората подсъзнателно избягват тези, които са склонни да правят това.  Трябва да се има предвид, че истинският енергиен вампиризъм се среща много рядко и често под тези думи всъщност се разбират други явления, например енергийна атака.

Енергията предадена от човек е по-"лесноусвоима" от другите източници, тя е нещо като захарта за тялото.  Затова не е чудно, че някои хора обичат да се отдават на такъв "енергиен мързел" и използват за това всеки удобен случай.  Те могат да се определят като потенциални вампири - вечно оплакващите се, хленчещите, негативните, тези, които не могат да прекарат спокойно и един час без компания, също "бройкаджиите" - са все такива примери.  Аз мисля, че енергийният вампиризъм е във всички случаи едно нарушение на енергообмена, а не специфичен тип енергетика.  Той може да бъде лекуван чрез осигуряване на достатъчен достъп до други източници на енергия: природа, натурална храна, духовни занимания и пр. 

Значително количество енергия от човек може да вземе само при определени условия.  Съществуват различни начини за защита в случаите, когато предпочитаме да съхраним собствената си енергия.  Най-важното условие за добрия баланс обаче остава преди всичко нашето собствено енергийно здраве.