Черепишки манастир "Успение Богородично" Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен в Искърското дефиле в северните склонове на на Стара планина на брега на река Искър. Манастирът се намира близо до с. Лютиброд, на 10 км от гр. Мездра и на 25 км южно от гр. Враца. Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния "Коритен град" съществувал в близката местност "Ритлите". Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396г., в който се споменава, че той е бил разрушен по време на битката. В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие" от 16в. със златни корици и украсено с библейски сцени и "Данаиловото евангелие" преписано през 1616г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква "Св. Никола". Други произведения на книжовността са Панегрик от 1623г., "Апостол" от 1630г., дело на монаха Яков и един сборник с слова и поучения наречен "Маргарит" от 1732г. съставен от Тодор Врачански.Постепенно Черепишкият манастир се разраства и в първата половина на 19в. са построени някои нови постройки, като "Методиевото здание", Владишката сграда, старата игуменарница, приемната сграда, Рашидовата къща, училището, Данаиливата сграда, параклисът с костницата, камбанарията и др. През 1798-1799г. в Черепишкия манастир намира убежище св. Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872 - 1876г. манастира е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария". След 9 сеп. 1944г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", върната в София след 10 ноември 1989г. Към семинарията е действала голяма черква – "Св. Климент Охридски", понастоящем изоставена.В днешно време Черепишкият манастир е обитаван от монаси. Манастирската църква датира от началото на 17в. и представлява еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Осмостранният купол на църквата е построен през 1888г., а днешния притвор датира от 1939г. В началото на 19в. църквата е презографисана от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Чрез сондажи е установено, че са съхранени части от старите стенописи, може би рисувани от Пимен Зографски в началото на 17в. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844г. Повечето постройки в Черпишкия манастир са построени в първата половина на 19в. по времето на игумена Йосиф. Тогава са издигнати т.нар. "Рашидово здание", "Методиевото здание" и "Данаиловата сграда". В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888г. от врачанския владика Константин. От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Днес този ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София. В манастира са писани и преписвани книги, жития и евангелия. Трябва да се споменат реликви, като Черепишкото евангелие, евангелието на монах Данаил, създадената от Якоб книга на апостолите, сборника "Маргарит" на Тодор Врачански и др. Интерес представлява и сребърната мощехранителница, изработена през 1792г. от златарите Тошо и Георги.