Земетересението (или земетръс) явление, породено от внезапното и бързо разместване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията. По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 км), междинни (100–300 км) и дълбоки земетресения (300–700 км). Най-разрушителни са плитките тектонски земетресения.Първичната причина за сеизмичните процеси е свързана с отделянето на топлина в земните недра и по-конкретно с образуването на тектонски разломи, с вулканизма или с комплексното им действие. Преобладават тектонските причини, а земетресенията, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват най-големи поражения. Разпространението на земетресенията е тясно свързано с разположението на разломите в земната кора. Тази връзка е ясно изразена при активните разломи по границите на тектонските плочи, където са съсредоточени огнищата на най-силните земетресения. Причините за тези явления може да се обяснят с теорията за тектониката на плочите. Литосферните плочи се плъзват върху пластичния слой на горната мантия под действието на конвективни течения. Векторът на преместването им е ориентиран в различни посоки , поради което плочите се сблъскват или надхлъзват, раздалечават или плъзгат една спрямо друга. Движещите тектонски сили пораждат напрежения, които постепенно се увеличават, докато достигнат критична стойност, над която скалите се разрушават и земната кора се разкъсва. Тектонските блокове продължават да се преместват, докато напреженията се разсеят напълно. Освободената тектонска енергия поражда мощни механични импулси (земетресения), които се разпространяват в земната кора като еластични вълни. Възможно е също едно земетресение да предизвика образуване на разлом, но той има относително малки размери и се разпространява само в границите на седиментния слой на земната кора. Тези разломи се образуват в резултат на неравномерните слягания в седиментните отложения, предизвикани от сеизмичния трус (напр. разседите в плиоценския комплекс на Софийската котловина). Земетресения се пораждат и от други естествени земни причини - вулканизъм, срутвания в големи карстови празнини или в стръмни планински склонове и др. По сила те могат да бъдат съизмерими с тектонските земетресения, но обхватът им е малък и последиците от тях имат локално значение. Подземните ядрени взривове предизвикват изкуствени земетресения - в Невада през 1968 г. е предизвикан трус с магнитуд 6,3. Строителството на големи водохранилища нарушава геостатичното равновесие на скалите в земната кора чрез допълнителното им натоварване с огромна водна маса. Увеличаването на напреженията и намаляването на триенето във водонаситените скали причинява локални премествания в земната кора. След запълването през 1935 г. на водохранилището Мид в Аризона, което е разположено в несеизмичен район, в течение на 10 години са регистрирани 600 труса с магнитуд около 5. Подобен е случаят с язовир Койна, недалеч от Бомбай (запълнен през 1967 г.), който е предизвикал много земетресения с магнитуд до 6,5. Изкуствено повишаване на сеизмичността се регистрира и при продължително нагнетяване в сондажи на промишлени отпадни течности или на вода за увеличаване на нефтодобива.Силата на земетресенията се оценява по техния магнитуд. Магнитудът се определя по скала,създадена от Рихтер — скала на Рихтер Въздействията, които оказват върху земната повърхност, се отчитат по сеизмични скали. В Европа се използват скалите на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK) и на Меркали-Канкани-Зиберг, в САЩ — модифицираната скала на Меркали.